Когато има благодатна тема за щуросване, умът ми измисля невероятни простотии. Та ето една от тях:
Pomfri
Поезията за един картоф
e тъй житейски апостроф.
Но толкоз простичко растение
днес вдигна мойто настроение.
На прима виста се разля
моментна строфа за софра
Ах, проза ме обзе една -
картофки с биричка в ръка...
Връхлитат спомени добри,
тъй, Ани как ни подари
кефал с идея за спасение
от кулинарно униение.
Паниран и с лимон полят
посреща тои и кум и сват!
Едно му липсваше тогава -
картоф, потънал във забрава...
И днес, побутнах си главата
с идея да помисля спято
картофът наш - дали сънува,
дали освен тиган бленува,
саксийка мила и добра
в която вдига той глава.
Дали освен за продоволствие
е форма и за удоволствие
И той пък - както се видя
освен в трапезната хава
е цвете от семейство "странни"
и непонятно неразбрани.
Оказа се, че дързък цвят
на юруш пуска тоя брат,
лиани вие, храст плете
и предразсъдъци мете.
На първи ред се вписа той
на форум стана днес герой!
Така насъщен, толкоз свой
у Танче си цъфти в покой.
Един картоф! Ах, Боже мой!
"Каква сълза, какъв порой!"
/Малеййй, велика простотия написах!/