Страница 1 от 1

Луфа (лат. Luffa)

МнениеПубликувано на: 03 Яну 2010, 15:41
от Rea
Луфа (Luffa)

Изображение Изображение

Ботанически особености
Едногодишно тропическо растение. Използва се като техническо, влакнодайно, маслодайно, зеленчуково и лекарствено растение. У нас тя се отглежда на малки площи заради гъбестата тъкан на плодовете й. В България са разпространени две разновидности - гладка и ръбеста.

Гладката луфа образува дълги до 60 и повече см плодове, които са цилиндрични, заострени откъм дръжката, с тънка, лесно обелваща се кора и бяла нежна тъкан. Вегетационният й период е по-дълъг от тоя на ръбестата луфа и често пъти при нашите условия едва 1/3 от плодовете достигат до стопанска зрелост.

Ръбестата луфа има по-дребни, дълги до 40 см плодове, които са ръбести, конусовидни, с нежна, плътна и здрава гъбеста тъкан. Кората на плодовете е груба и се бели много трудно, едва след като се накиснат във вряла вода. Ръбестата луфа е по-малко взискателна към почвата и климата и по-малко страда от гъбни заболявания. Тя се отглежда с успех в южните и топли райони на страната.

Отглеждане на луфа
Луфата расте в защитени от ветровете места. Тя изисква топли, рохкави и богати на хранителни вещества почви, главно глинесто-песъчливи, добре обработени и наторени. Когато няма достатъчно оборски тор, луфата трябва да се засява в дупки с размер на страните 40 см и дълбочина 25-30 см, напълнени до половината с оборски тор. Вегетационният й период е много дълъг, поради което се налага да се отглежда луфа чрез разсад. Семената на луфата се засяват в началото на април в саксийки, както краставиците. Те поникват след 5-6 дни. Разсаждат се в началото на май на разстояние 1,5/1 м на ниски лехи или на тирове в прави редове.

Тъй като при поливането почвената повърхност се сбива и силно заплевелява, необходимо е най-малко три пъти да се окопава.

Луфата образува голяма листна маса и дава много плодове. За това се нуждае от повече тор. Тори се с 5-6 т оборски тор, 50 кг суперфосфат, 40 кг амониев нитрат и 20 кг калиев сулфат. Амониевият нитрат се внася на три пъти: при разсаждането, при второто и при третото окопаване.

Луфата развива сравнително слаба коренова система, разположена в повърхностния почвен пласт, и голяма листна маса, която изпарява много вода. Затова при отглеждането на луфа се налага често да се полива. През май, когато растенията са твърде слабо развити, достатъчно е една поливка седмично, през юни-август, и до средата на септември - една-две. След това се полива по-рядко с цел да се съкрати вегетацията и се ускори узряването на плодовете.

През време на вегетацията луфата се окопава най-малко три пъти.

За правилното отглеждане на луфата трябва да се прави подпорна конструкция. По нея се насочват и връзват стъблата. Ако това не се направи, растенията се разстилат по влажната почвена повърхност, вследствие на което се формират неправилни плодове, които често се нападат от гъбни болести. Познати са няколко вида подпорни конструкции, от които най-широко се използва телената (шпалирната). Тя се състои от два реда тел, опънат на колове, поставени на 4-5 м един от друг, подобно на телената конструкция при лозята. При нея обаче част от стъблата падат върху влажната почвена повърхност и често страдат от гъбни болести. По-съвършена конструкция имат т. нар. чардаци, които са подобни на тия при асмите, но са направени от по-лек материал.

При отглеждане на единични растения луфата се поставя да се катери по плетове и огради.

Стъблата на луфата се връзват неколкократно за подпорите. В началото на растежа всички второразредни стъбла се премахват. С цел да се съкрати вегетацията, когато главното стъбло достигне 3 м дължина, то се прищипва. Всички ненормално развити и късни плодове се премахват.

http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/1349?-lufa?html